A friend in need is a friend indeed! Така започна и подготвителната фаза на обучителния курс, който след дълъг пандемичен застой на пътувания, посети Сдружение “Зелен”. За курсът ни сподели партньорска оррганизация от Нидерландия, бивш наш доброволец. Целите на курса бяха как да се възстановим след кризата, нанесена от Covid-19 епидемията чрез похвати от антропософията, театъра, танцът и изкуствата, използвайки емпатия, говорейки за чувствата и потребностите.

Обучението представляваше голям интерес за нас, тъй като работата ни като младежки работници предопределя ежедневно да се срещаме с различията на множество млади хора. Различната култура, навици, разбирания често водят до напрегнати ситуации. Обучението изглеждаше прекрасно и поради мястото на настаняване – аграрен район, малко населено място в Полша, във ферма. Разбира се това ни грабна още повече. И така речено – сторено. Благодарение на Consious Kitchen Den Haag разбрахме за обучението, благодарение на Stowarzyszenie WICI / WICI Association и програма Еразъм + на ЕС този курс за младежки работници събра 24 участника от Полша, Испания, Холандия, Италия, България, на които бяха покрити разходите за транспорт, настаняване, храна и дейности, И така благодарение на мрежата, която Сдружение “Зелен” изгради, ние отидохме в Полша.

Трудно е да се говори за вътрешното усещане на Човекът и как то се проявява в говорната и писмена форма на общуване , но ще се опитаме да предадем какво точно научихме в Жива Земя , Полша през лятото.

С пристигането си във фермата, веднага избрахме пътя, по който да се настаним и къде да бъде нашето място по време на престоя – изнесената резиденция на Сдружение “Зелен”.

След пристигането и вечерята, беше първият “Цикъл на повторно свързване“. Изморени от пътуване, предпазливи и леко сънени отидохме в залата, в която се помещаваха занятията, които не бяха на открито. Когато започнахме, изведнъж групата като че ли се “отвори” , станахме по-спокойни заедно. На много хора това беше първото пътуване след затварянето на градове, области, граници.

Всички представиха имената си, както ги усещат и поставихме общите си потребности, договорености и чувства на общата маса. Те ни водиха до последната минута, бяха основата за да можем да учим спокойни.

Всеки следващ ден започвахме с цикъл на повторно свързване, където всички отговаряхме на еднакви въпроси за споделяне на трансформацията, която сме усетили от предишния ден, благодарение на дейностите по програмата на обучението. Вечер – също имаше такъв процес, но той беше насочен към самите нас и изследване на процесите в нас , хващайки “момента” , в който се случват.

Беше невероятен всеки следващ ден и как плавно намирайки центъра в себе си, всеки участник започна да комуникира все повече. Всичко започна чрез повторното ни свързване с основните елементи – Земя, Въздух, Вода и Огън . Процесът започна да се заражда с бясна скорост около близкото езеро , в мълчание, а част от дейностите и със затворени очи.

  

           

           

Всеки следващ ден беше така подреден, че да е възможно осъзнаването на теорията чрез правене, ученето ставаше все по-лесно, комуникацията все по-гладка. И така се установи, че да бъдеш антипатичен или симпатичен в комуникацията си с останалите губи много полезна енергия , а емпатията е тази среда, която оставя пространство за мисли, чувства и потребности. Как правилно да ги изразяваме, че да бъдат полезни и конструктивни, как да се избягва конфликта и да се постига задоволяването на нуждите на двете страни.

Имаше упражнения, които извадиха навън най-съкровените усещания на участниците и бурните емоции бяха овладяни благодарение на емпатията към самия себе си.

Антропософията, Ненасилствената комуникация и Танцът бяха прекрасно вплетени като инструменти, за да изградят този обучителен курс за младежки работници. Още от самото начало групата участници се сближи и започна да упражнява наученото на място с останалите.

Завършихме курса с ритуално изгаряне на тези части от личната си комуникация, които просто вече искаме да изоставим там, където научихме, че има и друг , по-лесен и по-естествен начин, по-свързващ и отварящ врати.

Как още се свързахме с природата около нас? Благодарение на Карл и Каша от Жива Земя . Те ни разказаха за философията си , как изграждат “ ядлива гора “ около себе си , как се грижат за природата и обществото, в което имат желание да принадлежат. Видяхме зеленчукова градина с повдигнати лехи, кокоши трактор за 100 броя кокошки, къща за апотерапия с прилежащите й пчели, соларен парк, коне, огромен брой различни дървесни видове, засадени от тях, ракетна печка с пейка, изградена с единствената останала глина от старата къща.

        

 Готвихме заедно, празнувахме рожден ден и беше време да се приберем в България, където Огънят, който беше запален на обучителния курс за младежки работници, благодарение на дамите от WICI – Емилия, Ана и Ана и програма Еразъм + на ЕС, както и на Сдружение “ Зелен” , трябваше да бъде пренесен и използван , свързвайки се с Водата, Въздуха и Земята отново.

А ето и как пренесохме този огън в нашето най-близко обкръжение – членовете на екипа и дългосрочните ни доброволци.