Моят първи проект като доброволец към Европейски корпус за солидарност в Португалия.

Здравейте, аз съм Христина, или както повечето хора ме познават – Кики, и съм доброволец към Европейския корпус за солидарност (ЕКС) в асоциацията O Mundo Somos Nós – OMSN (Ние сме светът) в Португалия от 03.04.2024 до 16.12.2024.

Изминаха няколко дни от 14.06.2024, но защо ли споменавам тази дата? – На този ден се състоя детска изложба, чиито главни дейци бяха децата от ОМСН, ръководени от мен, Кики. Или иначе казано – на този ден реализирах първия си проект – възможност, която ОМСН предлага на ЕКС доброволците да разработят свой личен проект, който носи стойност както за асоциацията, така и за местната общност. Беше ли забавно – определено, беше ли удовлетворяващо – със сигурност, беше ли уморително – и още как! Няколко дена след събитието все още не мога да се възстановя (физически и психически), но всяко усилие си заслужаваше!

Изложбата беше посветена на пилигримите, които вървят прословутия път “Камино де Сантяго”. Камино де Сантяго е мрежа от поклоннически пътища, водещи до светилището на апостол Яков в катедралата на Сантяго де Компостела в Галисия, Испания, където според традицията са погребани останките на апостола. С помощта на различни материали с децата създадохме цветни маски, които метафорично представят цветните души на пилигримите. Може би се чудите как ми хрумна тази идея? – е, ще ви споделя.

Честно казано преди да дойда в Португалия, нямах никаква представа какво е “Камино де Сантяго”, но пък имах честта да бъда настанена в хостел, предназначен именно за хората, които се впускат в това приключение. И понеже съм човек, който обожава около него да бъде цветно, когато пристигнах в хостела, се чудех защо е толкова бял и семпъл, мислех си – не мога ли да направя нещо по въпроса, за да му внеса малко пъстрота?! Обичам да работя и с деца, защото за мен те са източник на идеи, цвят и вдъхновение. И така, обединявайки няколко любими неща, се роди идеята за изложба.

Официално открихме събитието с флашмоб, изтанцуван от мен и децата, и последващи встъпителни думи към публиката. Освен творбите на децата, публиката имаше възможността да види и да попие от опита на нашите почетни гости, които споделиха своите преживявания с нас: Карлос Мангас и Мануел Родригес (гимназиални учители), които имат 14 камино зад гърба си с младежи и Нани Пинто (писател, художник, акупунктурист, тайчи учител и още много други неща) – 4 камино. Беше изключително вдъхновяващо да чуем техните истории и да беседваме с тях!

Една от основните цели, които си поставих за събитието, беше да допринеса за популяризирането на хостела, делото на пилигримите и като цяло да разпространя повече информация за Камино де Сантяго. В крайна сметка след многото работа, безсънните нощи и натрупалата се умора, не можах да осъзная случващото се по време на събитието и малко след това. Не смятах, че съм постигнала кой знае какво, докато моят супервайзър не ми сподели, че много родители, включително и тя самата, са започнали да планират своето бъдещо камино. Бях приятно изненадана, нямах представа, че изложбата е отдала такъв силен отпечатък. Всъщност първоначалната ми идея беше да оставя нещо трайно в хостела, което да носи радост на очите на преминаващите. Не се случи така, както го планирах, защото перманентното закачане на творбите на децата се оказа по – трудно, отколкото очаквах, но пък сега съм наясно в каква посока искам да бъде следващия ми проект. Имах доста спънки по пътя и не винаги получавах това, което исках – понякога беше по – добре, понякога – не толкова. В началото търсех съвършенство, но някъде по средата се отказах от тази концепция. Интересно съвпадение е, че един от принципите, които научаваш по време на камино е именно това – “да оставяш, да пускаш”. Това научих и аз, докато посвещавах времето си на камино, макар и да не съм го вървяла още. Създадох нова осъзнатост в децата, за която съм изключително доволна – сега, когато видят мида (символът и маркировката за Сантяго), автоматично правят асоциация с всичко научено покрай изложбата, защото първото нещо, което направих, когато започнах процеса, беше да ги запозная обстойно с делото на пилигримите и то на португалски.

Щастлива съм да ви споделя, че благодарение на този опит, научих много нови думи на португалски и придобих повече увереност в говоренето. Когато работех с децата и наоколо нямаше някой, който да ми помогне с езика, нямах друга опция освен да използвам това, което знам. В тези моменти, оставах приятно изненадана, че знам много повече думи, отколкото предполагах. Понякога си мислим, че ни трябва много време, за да постигнем целите си и сякаш колкото и да имаме, то никога не стига. Но този опит ми показа, че дори с малко време можем да постигнем много. Всъщност цялата работа, която свършихме в рамките на един месец, беше между свободното време на децата. Никога нямахме своето време, постоянно взимахме “на заем”, за да се случат нещата, но се случиха и то по най – хубавият възможен начин!

Една от идеите ми беше да изненадаме публиката с флашмоб. Случи се, но докато постигнем краен резултат, минахме през много мъки. Първият момент, в който получих възможността да тренираме, беше изключително горещо – мисля, че беше най – топлият ден, който съм преживявала, откакто съм в Португалия. Беше петък, края на деня и края на седмицата, децата бяха повече от уморени. В допълнение и с горещината, се разтапяха като сладолед. Нямаха особено желание да ме слушат, бяха разсеяни. Бях абсолютно сама с тях, нямаше кой да ми помага с превода и се чувствах безсилна. Беше изключително критичен момент, но някак събрах сили и с малкото думи, които знам на португалски, направих кратка мотивационна реч, с която се мобилизираха. Преодоляха неприятните усещания и научиха това, което бях планирала. Чувствах се като победител. В онзи момент бях спокойна, че имаме достатъчно време, за да научим танца докрай, но това време така и не се появи. След този ден, ми се отдаде възможност да работя с тях още два пъти по 10 минути и крайният продукт беше на самата изложба. Децата знаеха едва 1/5 от целия танц, който бях измислила, но дори само тази част носеше усещане за завършеност. Опасявах се, че ще бъде катастрофа, но децата ме изненадаха приятно, както се казва – знаеха какво да правят! Беше блажен момент, знаейки през какво преминахме.

Това събитие беше първото по рода си, надявам се и началото на още много бъдещи изяви! Беше моят първи проект, като първи доброволец в OMSN. Беше първата изложба на децата и първата им творческа изява извън пределите на училището. Разбира се, да бъдеш пионер в дадена сфера, носи множество несъвършенства, но и много опит, от който да се учим. Удовлетворени от постигнатото, ведро гледаме напред и търсим следващия връх, който да покорим. Не изминахме физически “Камино де Сантяго”, но ментално преминахме през дълъг път и благодарим на всички, които ни подадоха ръка, за да постигнем един добър резултат.

 

Отзиви:

„Това наистина беше много красив момент, който пося семето да поискаме да изминем своя “камино” (път). Децата също го харесаха и си сътрудничиха много (…) Крайният резултат е много положителен…“

Елиана Родригес, преподавател в OMSN

„Отидох без никакви очаквания и харесах начина, по който всичко беше представено и спокойната, плавна енергия на цялото събитие. Кики беше толкова уверена, мисля, че имаше промени в последния момент, но това е нормално, винаги има импровизации на такива събития. Бях удивена и от спокойствието, вниманието и участието на децата.”

Ивон Аполинарио, координатор на OMSN