Оказахме се 20-ина младежи в този италиански тъй наречен агритуризъм да доброволстваме два месеца. Магичното място се казва L’arca и там какво ли няма… Толкова много животни, парници, зеленчуци, плодове. Имаше и такива, за които не сме и чували преди. И малко хотелче си имат.
Толкова много обикаляхме и правихме разни неща по мястото, и въпреки това от време на време все отнякъде изникваше още някаква неразкрита от нас досега негова част. Общо взето, имаше къде да се скриеш. Графикът ни беше организиран така, че има и кога да се скриеш. Или каквото решиш да правиш. Имахме на разположение ресурси като пространство, време, храна, настаняване, джобни… Което ни даваше възможност да обърнем внимание на себе си. Което изглежда различно за всеки, но в работната част от графика ни обикновено бяхме заедно.
Аз често възприемах работата ни като игра – играеш на отбори, имаш много различни локации, постоянно ти се задават различни задачи от всякакви персонажи. Някоя група събира реколтата, друга чисти и боядисва дървета, друга копае езеро. Или канал. Задачите ни варираха в зависимост от много фактори и можеха да бъдат непредсказуеми. Може днес да седиш в къщата и да си кълцаш тиквичките цяла сутрин, но утре да ти се наложи да чистиш кокошарника. И после ще се окаже, че фермата има двойно повече кокошарници, отколкото ти е било известно. Но и това е опит. И това е ценно. Научихме много неща, свързани с дейността на L’arca – основно земеделски работи. Но научихме много и за себе си. Никога на проект не съм се грижила за себе си толкова, колкото тук. Забелязвах моделите ми на поведение. Придобих увереност и яснота. Събудих се.
Абе, идете.
Елина