Лятото започва с фестивала „Събуди се“, но този път решавам да го преживея по различен начин, като се присъединя към доброволците на „Зелен“. Пристигам на мястото, което си спомням от миналата година, пълно с хора, хамаци, музика и постоянно движение, но тази година съм тук седмица по-рано и мястото е малко по- различно. Малка група хора майсторят и творят тихо в гората, където се очаква да се случва събитието. С няколко човека се захващаме да съберем дърва и да подготвим огъня за вечерния кръг. Този огън е първият от многото за това лято. Тук се запознавам с доброволците от „Зелен“, различни, безгрижни и добронамерени. Чувствам се развълнувана от това което ми предстои. Всеки огън от тук нататък ми предлагаше нещо ново и различно, но винаги ме изпълваше със сигурност и спокойствие.
Следващите дни станах част от динамиката на съграждането. Всеки ден можех да си избера различни задачи, в някои оставах сама, в други бях с групата, местейки се на различни места. Така преживявах нещо ново всеки ден, а времето минаваше неусетно. Любимата ми задача стана изграждането на куполите. Часовете за почивка прекарвах на хамака си, наслаждавайки се на храната, която бяха сътворили доброволците в кухнята. Най-специално за мен беше времето за баня, под студения душ на водопада. Природата беше нещо повече от красиви гледки.
И така стана време фестивалът да започне. Мястото се напълни с нова енергия, музиката не спираше по цял ден, събития се случваха постоянно и навсякъде. Сега имах две роли, в едната се стараех да съм полезна за фестивала като доброволец, а в другата, през оставащото време, преживявах случващото се: медитации, какаови церемонии, лекции, танци вечер край сцената. „Събуди се“ отмина без да разбера кога, изпълнил ме с всякакви усещания.
Предстои Беглика. Пристигам отново на едно специално за мен място и го виждам отново по нов начин. Тук времето се завърта, понякога усещайки, че минава многоооо бавно, а след това, сякаш всичко се е случило за миг. Познати хора и нови лица, незабравими гледки, песни край огъня. Беглика отново ме изпълва с всякакви емоции, в един момент се крия от дъжда под тентата, рисувайки някоя табела за упътване, от кухнята до мен се чува силна музика и много смях и отивам да се стопля там, а в следващият момент изгрява слънцето и аз се разхождам из гората събирайки шишарки за някоя декорация.
Един от любимите ми моменти и тук е да си открадна малко време и слънце, за да се изкъпя във водата. Фестивалът отново носи своята енергия и неочаквани преживявания. От малката сплотена група всички се разпръсваме по различни задачи и пак се събираме, когато е време за вечеря и постояваме заедно край огъня, на който даже успях да изпека първия си хляб на жар. Оглеждайки се виждам, че всеки има своята роля, с която допринася за случването, но и всеки има своите незабравими моменти.
Оставам преизпълнена и благодарна, че това лято се е случило по този начин.
Екатерина