След близо два дни път, най-сетне казахме ‘чао’ на хърватските равнини и влязохме в Словения. Пътят криволичеше измежду планините, а въпреки тъмнината вечно зелените гори си личаха ясно, както и мъглата високо над нас. Малко ли знаехме, че точно там отиваме. След около час вече се изкачвахме към крайната ни дестинация – една хижа скрита в мъглата, някъде над град Руше. За моя огромна изненада, там не беше вечно мъгливо, а след като тя се избистри някъде на третия ден, ми стана ясно точно колко красиво и специално беше всичко около нас. Но нека започнем от начало.

Здравейте, ние сме Алекс и Радо, а благодарение на нашите приятели от Сдружение “Зелен” и програма Еразъм+ успяхме да отидем на втория курс от серията Лидер+, организирани от пермакултурна ферма Велес. Първото обучение на име “Лидерът в мен” се състоя това лято, а ноември месец ние и повечето участници от него се събрахме отново за курсът “Изкуството да фасилитираш”. Това беше невероятно специално преживяване, не само заради прокета, мястото и домакините, но и заради страхотните хора, с които имахме възможност да се видим пак и да се сближим още повече.

И така направихме! По време на 8-дневната програма научихме много важни и интересни неща за фасилитирането, организирането на работилници и разбира се — работата в екип. Още на втория ден бяхме разделени в 4 групи, а до края на курса всеки ден една от групите организираше работилница за тях и още няколко човека. Останалата група ги наблюдаваше, а идеята беше да видим нещата от орлова гледна точка, анализирайки изоснови какво влиза в организацията на една работилница и дори едно обучение като нашето. Разбира се, имахме и теория, която типично в стила на нашите преподаватели, Петра и Йошт, беше доста разчупена и примесена с движение и практика чрез методите на неформалното образование. Всеки ден опознавахме себе си и хората около нас, а в края на деня имахме и време за рефлекция посредством различни методи — било то писане, рисуване, медитация и какво ли още не. И дори програмата да ни беше ясна, всеки ден беше различен и специален сам за себе си. 

Мястото също беше изключително специално, не само заради организацията, но и заради нашият домакин Душан. Още на първия ден той ни разказа малко повече за мястото, което сега помещава основания от него клуб – „Приятели на природата“. Но това е само малка част от историята, тъй като хижата първоначално е основана от свещеник, който я е построил за неговата любима. И ако се чудите “Как така свещеникът си има любима?”, отговорът е лесен — оказа се, че на 1100 метра надморска височина няма грях. Няма да развалям мистерията, но нека просто кажа, че хижата е построена с много желание, любов и грижа, а сега бива поддържано от доброволци със същата тази отдаденост. Била е обитавана от затворници, работещи в планината, партизани, нацисти и даже е била закупена от Тито, за да стане една от многобройните му ловни хижи. За тази цел той е напълнил района с животни, които могат да се видят в гората и до днес. В свободния си ден се разходихме и до един от многобройните водопади наоколо, а освен че пътеката минаваше през водопад, природата наоколо ме караше да се чувствам като във “Властелинът на Пръстените”. 

Това, което много ни хареса, е и чувството на екипност и съпричастност, които бяха фокусът на нашето съжителство там. Още на първия ден положихме основите на нашата екипна култура, а преобладаващи бяха думите “автентичност”, “честност” и “емпатия”. Разделихме се и в “карма йога” екипи, като всеки от нас беше отговорен да помага със задачи свързани с хижата или проекта — от чистене до помагане в къщата и качване на снимки в социалните мрежи (доста сложна задача, имайки предвид, че там нямаше почти никакъв интернет). За наше огромно щастие, трима от най-изявените музиканти сред нас се паднаха като част от “Celebration” екипа, а всяка вечер правихме по нещо интересно. Моите фаворити бяха пълнолунната вечер, в която пяхме край огъня, екстатичните танци и шоуто за таланти в последната вечер, когато се скъсахме от смях. 

Ако трябва да съм честна, бих се върнала отново, ако имах възможност. Мисля, че програмата Лидер+ е страхотна концепция, а възможността същата група от хора да се съберат два поредни пъти има голям потенциал за развитие. Не само улеснява сплотяването на участниците, но и прави съвместният ни живот приятен и лесен. Освен това сме благодарни за всичко, което научихме, както и за възможността да го практикуваме. Самата аз (Алекс) имах възможността да планирам и ръководя своя сесия от 45-минути, а това ми показа точно колко магически може да е процесът на фасилитиране. И точно колко важно е то да бъде сред природата, тъй като голяма част от съдържанието ми дойде свише, докато се разхождах в гората до хижата. 

 

Прибирайки се обратно вкъщи, нямаше как да не ни липсва всичко, което бяхме изживяли, както и хората, с които се сближихме още повече. Но едно е сигурно — цялото пътуване си заслужаваше. Сега, почти месец по-късно, се чувстваме също толкова вдъхновени и мотивирани да приложим наученото и да помогнем на повече хора да изпитат изкуството да фасилитираш сред природата. 

Александра Добрянова